За Рила

seven-lakes

Рила e най-големият национален парк в България. Той е един от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30 % от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2 700 м. Разположен е на 100 км  южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина.
Климатът в планината се определя от географското й положение, на границата между континенталния и преходно средиземноморския климат. Седловините Юндола и Аврамова отделят Рила от Родопите, а седловината Предел я отделя от Пирин. Планината е разположена на площ от 2396 кв.км. От Рила извират големите български реки Искър, Марица и Места.

Най-висок е Източният дял на Рила планина. Там се извисява първенецът на Балканския полуостров връх Мусала (2925м), мусаленските езера и ски курорта Боровец. Централната част е богата на ледникови езера - Рибни, Джермански, Манастирски. В Северозападна Рила се намират са най-известните и най-големите на Балканския полуостров езера – Седемте Рилски езера и Връх Мальовица (2729м). Югозападната част включва най-старият резерват у нас Парангалица.

В недрата на Рила, на 1147м. надморска височина се намира най-известният паметник на българската култура и архитектура от възрожденския период – Рилският манастир.

 

За Мaльовишкият дял на Рила планина

из "Алпийските стени в България" на Цанко Бангиев

Той е част от Северозападна Рила. Често се нарича още Купено-Мальовишки или Мальовишко-Прекорешки. Този дял е единственият дял на Рила планина, който по своя орографски характер прилича на южната част на Централния Пирин. Красивата верига от остри върхове, които се намират по главното било на планината, която започва североизточно от Лопушки връх и се простира дъгообразно на запад до връх Мальовица, заедно с циркусните образувания от север и стръмно, на места отвесно спускащите се южни склонове на върховете придават на тази част на планината напълно алпийски облик. Билото на Мальовишкия дял е най-мъчно достъпното било в Рила.